Имам нужда от тебе, любов
Имам нужда от тебе, любов
Бързо идвай при мен, моя странна любов,
в тази тиха, притихнала есен.
Имам нужда от тебе и пак съм готов
да запея обичана песен.
Донеси ми букетче от свежи цветя,
да ми станат декор и украса,
а от слънцето – мъничък сноп светлина...
Да запеем, да хванем двугласа.
Поиграй си, любов, с мойта плаха душа!
Прегърни ме – дори и с измама!.
Аз очаквам те трепетно тук и сега –
може скоро и мен да ме няма.
Ще избягам далече, какво от това? –
не желая поредната зима...
Вътре в мене пулсира надежда една,
а и зная, че все пак те има.
Пак живота, към утрото който лети,
ще поглеждам без страх – от високо,
и дори от прашинките там да боли,
ще проблясва сълзица в окото.
Надалече от всички беди и лъжи
ще си мисля за тебе... За тебе!
Закъсняла любов, във сърцето ми спри –
няма никой от там да те вземе...
© Росен Гъдев All rights reserved.
