Погледът ми плавно овлажнява.
Ранимо те обичам до смаляване.
Енигмени следи по мен оставя
гирлянда от целувките ти алени.
Ъгълчетата на устните ми трепват.
Ревнувам дъждовните капки в косите ти,
намислили някак от кадифето,
изцяло да грабнат лъчите...
Миришеш на синьо златиста тафта...
ех, питаш... не може да се обясни.
Опитай с ръка да прегърнеш света.
Да, целият свят имам предвид!
© Мойра All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
