Човекът е като дървото...
Ден след ден, година след година
от своя корен сокове живителни отпива.
С времето клони силни добива
и красива корона в небето извива.

Без корените си не може да вирее.
Без тях линее и всеки вятър е готов да го отвее.
Макар земята да му е угодна, пък била тя и плодородна,
само корените без умора
дават му сила и опора.

Един ден самото то във корен се превръща,
на филизите млади да дава подкрепа могъща.
Към рода си нещо да добави,
на този свят диря да остави...

Човекът е като дървото...
Ден след ден, година след година,
в родина или пък във чужбина,
цъфти, избуява, остарява накрая -
една е прашинка в безкрая...
ЗримА