Имане
Тъгата ми синьо-лилава
с ледени пръсти рисува
върху моя зимен прозорец
предстоящата пролет.
Ще се пукне в прозрачно небето,
ще се ширнат зелени ливади,
дъжд прохладен ще ме нацелува
и дъга като нимб над главата ми
ще обрамчи безкрая отново...
А тъгата ми радост ще стане -
самодивска, опияняваща, дива,
ненаситна за устните, дето
все докосвам, сънувам ли нощем...
И потича мечтаната пролет;
във улуците с морз съобщава,
че пристига сгледа отдалече...
Ах, дано, ах, дано си със нея!
Везани блузи аз нямам,
нито голямо имане,
ала в очите бездънни
се оглежда месечината нощем
и косите ми, триж самодивски,
ще оплитат сърцето ти диво;
устните - вино прастаро -
ще опият твоите устни;
а ръцете ми рожби ще гледат;
ще милуват по нощи безсънни...
Ах, дано, ах, дано само
не осланят слани-рани
сърцето на моята пролет,
пролет нежна, лудо-зелена!
© Мария Гюзелева All rights reserved.
