iral (Мария Гюзелева)
36 448
May 6, 2008, 9:39 AM

Имане 

  Poetry » Love
853 0 6
 

Тъгата ми синьо-лилава

с ледени пръсти рисува

върху моя зимен прозорец

предстоящата пролет.

Ще се пукне в прозрачно небето,

ще се ширнат зелени ливади,

дъжд прохладен ще ме нацелува

и дъга като нимб над главата ми

ще обрамчи безкрая отново...

А тъгата ми радост ще стане -

самодивска, опияняваща, дива,

ненаситна за устните, дето

все докосвам, сънувам ли нощем...

И потича мечтаната пролет;

във улуците с морз съобщава,

че пристига сгледа отдалече...

Ах, дано, ах, дано си със нея!

Везани блузи аз нямам,

нито голямо имане,

ала в очите бездънни

се оглежда месечината нощем

и косите ми, триж самодивски,

ще оплитат сърцето ти диво;

устните - вино прастаро -

ще опият твоите устни;

а ръцете ми рожби ще гледат;

ще милуват по нощи безсънни...

Ах, дано, ах, дано само

не осланят слани-рани

сърцето на моята пролет,

пролет нежна, лудо-зелена!

© Мария Гюзелева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??