Oct 29, 2024, 1:30 PM

Имане 

  Poetry » Other
113 0 0

Те са ѝ едничкото имане.
От сърце ги дава, не тъжи.
В този свят, обръгнал на лъжи,
нещо и след нея да остане.

 

Колко нощи, на кълбенце свита,
своя дом открива само в тях,
съ́лзите си, веселия смях...
Чèте ги с любов и препрочита.

 

Само книги? Що за дар това е?
Някой ще просъска с присмех тих,
тя ще плаче само в тъжен стих,
подарила своя свят безкраен.

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??