Те са ѝ едничкото имане.
От сърце ги дава, не тъжи.
В този свят, обръгнал на лъжи,
нещо и след нея да остане.
Колко нощи, на кълбенце свита,
своя дом открива само в тях,
съ́лзите си, веселия смях...
Чèте ги с любов и препрочита.
Само книги? Що за дар това е?
Някой ще просъска с присмех тих,
тя ще плаче само в тъжен стих,
подарила своя свят безкраен.