Ѝмане и нямане
Протягате си шепите, дискосите,
душата ми безсребърник е, пътник,
да купя – нямам, давам без да просите,
да опростите мислите безпътни.
Така ще си отида – немиросана,
но помня го кръщелния си купел,
дарявам стих – ухаещ, сенокосен е,
един щурец грехът ще е изкупил,
ако изсвири тихо разцъфтялите
ми рози бели, жалбата на славей...
За бедността недейте да ме жалите!
Душа – бродяга. Нямаш ли – раздавай.
Сложете вместо плоча тези камъни,
не ми тежат и залъка преко̀рен.
Не пита Бог за ѝмане и нямане –
Той знае – птица съм, дърво без корен.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Благодаря ви!
