Имаш ли душа?
Изпрáти ме във Тъмнина,
Обрече ме на Самота…
Кажи ми Ти, кажи ми,
Имаш ли душа?
В болки и неволи,
Сърцето ми се моли…
Кажи ми Ти, кажи ми,
Имаш ли душа?
Обичах те тъй лудо,
А ти мен по принуда
Завлече ме във пустошта…
Кажи ми Ти, кажи ми,
Имаш ли душа?
Радости, мечти погази...
Плени ме във омраза,
Кажи ми Ти, кажи ми,
Имаш ли душа?
Безсилна пред теб се изправям,
Болката си изживявам...
И питам Теб сега,
Кажи ми Ти, кажи ми,
Имаш ли душа?
Защо е таз жестокост и гордост? – Нямаш срам!
Съчувствие и нежност, във тебе нямаш грам!
И моля се пред Бога и коленича пак сама..
Кажи ми Ти, кажи ми
Имаш ли душа?
© Вероника Павлова All rights reserved.
