Облякла е червената си рокля
и високите обувки самочувствие,
лесно мъжете пленява с поглед
и на всички тя по вкуса им е.
Искат я на спуснати завеси,
искат я в блясъка ѝ пълен,
искат я, но тя не е за всеки,
имат я, а някак си е чужда.
Роклята пада.. а под нея излизат следите
онези, останали след всички любови.
Белези уж стилно под дрехи прикрити,
спомени... за които и сърцето не говори.
Перфектна е... видимо не личи,
че душата ѝ носи фрактури.
А те красотата ѝ иска – добре им стои.
Имат я, за кратко, в заблуда...
... за истината просто нямат очи.
© Емилия Йорданова All rights reserved.