Припадна ден в прегръдката на нощ.
Просветнаха звездите млечносини.
Разсипа звезден прах небе от своя кош
и засияха ми косите, раменете...
Прокраднаха се във очите ми искри.
По устните ми плъзва се усмивка.
В такава нощ сред хиляди звезди
прашинка златна съм, дошла от космоса.
Вселената запя на арфа от мечти.
Изпълни с музика илюзии лирични.
Знам, сън е, а на мен не ми се спи.
Очи притварям и зова го "скъпи"... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up