Име от копнежи
644
0
3
Припадна ден в прегръдката на нощ.
Просветнаха звездите млечносини.
Разсипа звезден прах небе от своя кош
и засияха ми косите, раменете...
Прокраднаха се във очите ми искри.
По устните ми плъзва се усмивка.
В такава нощ сред хиляди звезди
прашинка златна съм, дошла от космоса.
Вселената запя на арфа от мечти.
Изпълни с музика илюзии лирични.
Знам, сън е, а на мен не ми се спи.
Очи притварям и зова го "скъпи"...
Не съм наричала аз никого така,
това е от копнежите ми - нежно име.
От устните отрони се със трепета
и просто казах - "прегърни ме".
© Евгения Тодорова All rights reserved.
