Името ми да не е Снежанка
Името ми да не е Снежанка
Не се издържа никак вече!
То бяха приказки, то бяха клюки!
Ще взема да забегна надалече,
и… да се приключи с тия мъки.
Разправят, старецът ме бил разглезил
и носили ме на ръце джуджетата!
Повярвайте, животът ми не е поезия.
От Коледа до Коледа все шетам!
Чинии купища! И тенджери, тавички!
Без маникюр останах от прането.
Колосвам вечер ризи и якички,
забравям сутрин даже за кафето!
И на елените почистих отзарана.
Сено им сипах и по крина зоб.
В камината стъкмѝх жарава
с искри - същински звезден свод!
За всички дребосъци чай, закуска.
За обед - супа, второ, трето…
В готвачка се превърнах аз изкусна,
но не това мечтае ми сърцето!
Разбирам, срок ги гони, бързат
играчките да опаковат за децата.
Но луда станах! Все разхвърлят,
и иде ми да яхна някой ден метлата!
Жена съм, жадна за романтика
и май натам клони везната.
Името ми да не е Снежанка,
ако във срок не променя нещата!
Ще прелетя далеч през океана,
където топло е, а не като в Лапландия.
Където няма старци белобради,
а Кристмас изпълнява куп желания!
И млад, и секси е, чаровен, с тен.
По бицепсите със полепнал пясък.
На него, на Коледния Супермен,
раздала бих се без остатък!
.....................................................
Ох! Зима е, а стана тъй горещо!
Завивката отмятам с крак.
Сънувах ли? Навън е светло…
Да тръгваме с еленовия впряг.
© Даниела Виткова All rights reserved.
Сега ..., при късмет, можем да имаме само дядо Коледа 
