Името ми значи Благонрава
Защото са ме кръстили по женски
с име, дето значи „благонрава",
повярвала в природата си нежна,
до вчера мислех си, че съм такава.
Защото ме каляваха по мъжки
и коледите бяха твърде варварски.
През зимите течаха ми обувките,
а хлябът беше, може би, най-важното...
Защото ме обичаше по детски
и аз по детски ружите обиквах,
и есенно запявах с оплаквачките,
а всяка пролет хумусно пониквах.
Защото не разбирах как в подвеждието
наместо зеници, да нося барикади.
Бездомна наругавах тривиалното
и влюбвах се в живота на номадите.
Защото имах отговор за всичко,
а никой да попита не посмя!
Идете си! Надишах се на истини
и се навярвах на лъжа...
© Евгения Илиева All rights reserved.
