Името ти да го изрека, ще ми позволиш ли?

В такава нощ като тази, когато няма друг.

В мислите ти натежали, уморени и празни,

до гръдта ти, недокосвана за първи път.

В дома ти да вляза, ще ми позволиш ли?

Да прекрача прага му за първи път.

Тази вечер, когато ти сама си,

да опитам аз от твойта гръд.

Да те сграбча в обятията си, ще ми позволиш ли?

Без „Добър вечер! Кой съм аз? Ти коя си?“

Като летен бриз през тебе да премина.

И както влязъл съм, така и да си отида.

Калин Вълов

www.kalin-valov.hit.bg

http://www.youtube.com/watch?v=fS9jOQk8v5k