Имигрантско

May 25, 2016, 7:58 PM

Poetry » Civilian

340 2 2

Кошмарите от майчини несгоди

разпъват пак душите ни на кръст,

обръгнали от болки и тегоби

жадуваме за шепа родна пръст...

Прокудени от нуждата голяма,

привикнахме на чужди хляб...

Припомняме си образа на мама -

въздишка няма по изгубен свят.

Земята на предците е далече,

и в сънищата плаче младостта,

и път обратен немислим е вече,

и все по-силно тегне горестта...

Ти беше като цъфнала градина -

разрухата сега е господар,

народът, оскотял проклина,

но Бог - високо, а Глупак е цар...

Любомир Попов

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Mimoza20 (Мария Николова)

2016-06-14T18:13:17+03:00

Много ме рaзвълнувa! Които не е бил емигрaт, нсмa дa се рaзплaче кaто мен! Имaм едно,,Принудa, Звездицa,Зaбрaвени, aко желaеш прочети!
aleksandra79 (Анелия Александрова)

2016-05-30T21:20:58+03:00

Преживях го, усетих го, почувствах го! Стихото е прекрасно . Аплодирам те!