Кошмарите от майчини несгоди
разпъват пак душите ни на кръст,
обръгнали от болки и тегоби
жадуваме за шепа родна пръст...
Прокудени от нуждата голяма,
привикнахме на чужди хляб...
Припомняме си образа на мама -
въздишка няма по изгубен свят.
Земята на предците е далече,
и в сънищата плаче младостта,
и път обратен немислим е вече,
и все по-силно тегне горестта... ...