Импресия без дъх
Ухание на вечер.
Тишината пее парче на Пърпъл.
Усещане за опарващо докосване
оставя без дъх.
Нежността е притихнала
в сливане.
Две копнеещи се тела.
И безвремието - свети.
Търкулнала се сълзичка -
наслада от греха.
Стихията, наречена любов.
Ванко Николов (Starkmaster)
© Ванко Николов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
