In memoriam
Навярно има нейде бяла тишина,
но моята изкристализира в чисто черно.
С очи на уловен кефал събуди се нощта.
Сърцето ти пристана на вечерница...
А орехът на село, даже не разбрал,
с мълчание пои безкрайните си делници
и с корени земята люби. За живот е прежаднял.
Сърцето ти пристана на вечерница...
Задави се баирът от целувките на плевели,
пропука се гръбнакът на онази стара мелница.
Една луна с пети по гърлото ми се катери,
защото ти пристана на вечерница.
“In vino veritas!” И бъчвите мълчат.
На гроздето кръвта присяда на неверници.
Една рисувана каруца чака своя светъл път.
Върви! Тя, мама, не ревнува от вечерници.
© Даниела All rights reserved.
