1.12.2013 г., 11:59

In memoriam

931 0 12

Навярно има нейде бяла тишина,

но моята изкристализира в чисто черно.

С очи на уловен кефал събуди се нощта.

Сърцето ти пристана на вечерница...

А орехът на село, даже не разбрал,

с мълчание пои безкрайните си делници

и с корени земята люби. За живот е прежаднял.

Сърцето ти пристана на вечерница...

Задави се баирът от целувките на плевели,

пропука се гръбнакът на онази стара мелница.

Една луна с пети по гърлото ми се катери,

защото ти пристана на вечерница.

“In vino veritas!” И бъчвите мълчат.

На гроздето кръвта присяда на неверници.

Една рисувана каруца чака своя светъл път.

Върви! Тя, мама, не ревнува от вечерници.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...