danda (Даниела)
358 1120
1.12.2013 г., 11:59 ч.

In memoriam 

  Поезия » Друга
736 0 12

Навярно има нейде бяла тишина,

но моята изкристализира в чисто черно.

С очи на уловен кефал събуди се нощта.

Сърцето ти пристана на вечерница...

А орехът на село, даже не разбрал,

с мълчание пои безкрайните си делници

и с корени земята люби. За живот е прежаднял.

Сърцето ти пристана на вечерница...

Задави се баирът от целувките на плевели,

пропука се гръбнакът на онази стара мелница.

Една луна с пети по гърлото ми се катери,

защото ти пристана на вечерница.

“In vino veritas!” И бъчвите мълчат.

На гроздето кръвта присяда на неверници.

Една рисувана каруца чака своя светъл път.

Върви! Тя, мама, не ревнува от вечерници.

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??