In memoriam
Навярно има нейде бяла тишина,
но моята изкристализира в чисто черно.
С очи на уловен кефал събуди се нощта.
Сърцето ти пристана на вечерница...
А орехът на село, даже не разбрал,
с мълчание пои безкрайните си делници
и с корени земята люби. За живот е прежаднял.
Сърцето ти пристана на вечерница...
Задави се баирът от целувките на плевели,
пропука се гръбнакът на онази стара мелница.
Една луна с пети по гърлото ми се катери,
защото ти пристана на вечерница.
“In vino veritas!” И бъчвите мълчат.
На гроздето кръвта присяда на неверници.
Една рисувана каруца чака своя светъл път.
Върви! Тя, мама, не ревнува от вечерници.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
