Инатлива любов
Какво да правя с тази любов, която сърцето ми мъчи?
Къде да я скрия? На кого сега да я дам?
Легнала кротко във мен като мъничко улично куче -
тиха, самотна, с тъжни очи - океан...
Как без теб тази инатлива любов да нахраня,
откъде да намеря за нея подслон, топлина и уют?
Мога само със сълзи горещи по лицето ù огън да паля,
да разкъсвам косите ù, да я влача с назъбен хамут...
Ще я скрия тайно във мен - гола, бледа и крехка,
в мен упорита и тиха ще чака твоята тръпнеща длан...
В своя дълъг път, ако пак към мене откриеш пътека,
погали ме с усмивка - аз с усмивка отново на теб ще я дам!
© Даниела All rights reserved.
