Здравейте, скъпи мои в сайта!
При вас се върна дон Хуан!
Отсъствах не по своя воля,
а интернетът ми умря.
Доставчикът не си помръдва,
не пръста, цялата ръка,
не дава пет пари за мене,
а аз без вас съм без душа.
Не искам вече да съм нервен,
ще ида аз при някой друг,
а този просто ще накарам,
да се почувства като сгазил лук.
На всички хора ще разкажа,
какъв човек е немарлив,
а аз при вас ще се завърна,
че тук се чувствам най-щастлив.
© Христо Костов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
започвам да разбирам..май понякога трябва да се чете в обратен ред 