Здравейте, скъпи мои в сайта!
При вас се върна дон Хуан!
Отсъствах не по своя воля,
а интернетът ми умря.
Доставчикът не си помръдва,
не пръста, цялата ръка,
не дава пет пари за мене,
а аз без вас съм без душа.
Не искам вече да съм нервен,
ще ида аз при някой друг,
а този просто ще накарам,
да се почувства като сгазил лук.
На всички хора ще разкажа,
какъв човек е немарлив,
а аз при вас ще се завърна,
че тук се чувствам най-щастлив.
© Христо Костов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
започвам да разбирам..май понякога трябва да се чете в обратен ред 