Интимна съм с дъжда -
водица ненапита.
Облизва ми косите,
през дрехите ме пипа.
Почти ме обладава,
по кожата ми свети
през капчици безбройни -
за празника конфети.
Очаква да изпусна
последната си пара.
Припорените ми стъпки
да му гласуват вяра.
Чадъра си забравих -
за щит да го разтворя,
макар до кости мокра,
да изгоря се моля...
© Христина Комаревска All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
