Интимно
през всичките сезони, ще бъда само твоя!
Вървя без миг топлина,
по снежен левент долина,
в дълбока пряспа, през зима,
и без никакъв грим.
Далеко и несигурно нали,
ще срещна ли моя любим!?
Мълвя интимно на своя,
през зимата, пак ще бъда твоя!
Върви мъжът по свойта писта,
с цвете във ръка залисан.
Пролетни любовни кълнове,
къде се изтъркулнахте!?
И жадни за любовна милувка,
впивахте устни с лятна целувка!
Мълвя интимно на своя,
пролет, лято, пак ще бъда твоя!
А... есен фокуси направи,
напълни шапката си, браво!
За мен изрови ти съкровище
мъдрец разнежен, можещ!
Перо и сърце ти дадох аз
ей тъй, със подпис и печат!
Мълвя интимно на своя,
през всичките сезони, ще бъда само твоя!
© Мариола Томова All rights reserved.