Интимно
с теб
си разменяме
късчета светлина
(няма нужда от клетвени изречения)
и днес
на крак
изричаме копнежи и съмнения
(живеем в смъртното човешко измерение)
прегръщаме се
с поглед
в сладостта на ласкавия миг
(под миглите си крием песъчинките на здрача)
така живеем
ден за ден
и ден след ден
(дори да искам няма как да те изплача)
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
