Интимно
с теб
си разменяме
късчета светлина
(няма нужда от клетвени изречения)
и днес
на крак
изричаме копнежи и съмнения
(живеем в смъртното човешко измерение)
прегръщаме се
с поглед
в сладостта на ласкавия миг
(под миглите си крием песъчинките на здрача)
така живеем
ден за ден
и ден след ден
(дори да искам няма как да те изплача)
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
