Интимно и публично
Артистично и секси е разголен моят град -
мирис на есен, усещане за вода -
като в картина на Паскин.
Вдишвам изящната му красота,
а моралните задръжки не пречат
да го виждам като мой любим.
Небесни дъги ме пришпорват напред,
завъртат ме пред двойно огледало -
няма втори образ, но съм близо до някой,
който е далеч от мен. Далеч.
Тишина и свещи, самотен стол,
питие, разлято за двама
и моята памет,
за ден рожден и ден за отсъствие.
Мизансцен за монолог -
духовно великолепие е да приканиш
някого за мълчанка -
снимка, халка и илюзии...
Брачната халка -
котва е тя, и муза, и мъжът когото нямам.
Така стоят нещата с желаното и
необходимото. Тишина.
Дърветата поклащат клони като котва.
Чувствам се като диригент.
© Дима All rights reserved.
