Слънцето скри се зад плътна завеса
и се гърчат дървета под тежката преса
на въздишка дълбока, на яростен гръм.
Плаче небето. Страшно е вън.
Прегърни ме! Нека бъдем сами.
За контраст с времето мен запали,
с целувки, с жадни ръце.
Искай ме, с туптящо, с алчно сърце.
Да съм слаба. Нека те следвам.
С искрящи очи теб да изследвам.
Прегърни ме!
Да полетя! Умът ми да вземе
това мокро, интимно време.
Е.И.
© Елена All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
