Ирландското ми море
Да му се не види...
Дълго бях, дето не трябва.
(инерция го наричат...)
Превърнах се в най-дълбокото празно.
Тук дните ми
винаги си приличат.
И все ред не идва на различимите...
Тръгвам след спомен.
През девет земи,
през различни води,
морето ирландско ме вика.
Дървена къща ме чака сама,
в долина от детелини трилистни.
(четирилистни - нито една...)
А аз съм щастлива.
Оставането
не подлежи на промяна.
Че дълго не бях дето трябва.
Само очи ми останаха...върху рана.
Ще ме лекува зеленото.
(и на мокрото ласката).
И ако моят кръст
не гледа морето ми,
(...някога ледено)
ще стана трева,
дето стига до него...
© Маргарита Василева All rights reserved.
