7.07.2009 г., 18:52

Ирландското ми море

1.8K 0 43

Да му се не види...

Дълго бях, дето не трябва.

(инерция го наричат...)

Превърнах се в най-дълбокото празно.

Тук дните ми

винаги си приличат.

И все ред не идва на различимите...

Тръгвам след спомен.

През девет земи,

през различни води,

морето ирландско ме вика.

Дървена къща ме чака сама,

в долина от детелини трилистни.

(четирилистни - нито една...)

А аз съм щастлива.

Оставането

не подлежи на промяна.

Че дълго не бях дето трябва.

Само очи ми останаха...върху рана.

Ще ме лекува зеленото.

(и на мокрото ласката).

И ако моят кръст

не гледа морето ми,

(...някога ледено)

ще стана трева,

дето стига до него...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, че те открих, Марги!*
    Гребнах зелено от ирландското ти море,
    очите си жадни наплисках,
    и тогава видях, че
    детелините, всичките са четирилистни,
    стига да вярвам и да го искам!!!
    Благодаря за тази глътка Поезия!
  • Подобно състояние! Но как е хубаво при теб да вдишвам синьо-зелено...
    Браво Марги и аз ти благодаря!
  • Интересно и красиво. Замисли ме дали понякога мечтите трябва да се преследват безпрекословно... Поздрав!
  • За съжаление понякога се оказваме там където не трябва. Но се намираме рано или късно, стига да преодолеем инерцията.
    Поздрав за този стих!
  • И ако твоят кръст
    погледне към морето
    със сигурност
    ще се издигне към небето!!!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...