враната (Маргарита Василева)
156 5525
7.07.2009 г., 18:52 ч.

Ирландското ми море 

  Поезия
1500 0 43

Да му се не види...

Дълго бях, дето не трябва.

(инерция го наричат...)

Превърнах се в най-дълбокото празно.

Тук дните ми

винаги си приличат.

И все ред не идва на различимите...

Тръгвам след спомен.

През девет земи,

през различни води,

морето ирландско ме вика.

Дървена къща ме чака сама,

в долина от детелини трилистни.

(четирилистни - нито една...)

А аз съм щастлива.

Оставането

не подлежи на промяна.

Че дълго не бях дето трябва.

Само очи ми останаха...върху рана.

Ще ме лекува зеленото.

(и на мокрото ласката).

И ако моят кръст

не гледа морето ми,

(...някога ледено)

ще стана трева,

дето стига до него...

 

 

 

© Маргарита Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, че те открих, Марги!*
    Гребнах зелено от ирландското ти море,
    очите си жадни наплисках,
    и тогава видях, че
    детелините, всичките са четирилистни,
    стига да вярвам и да го искам!!!
    Благодаря за тази глътка Поезия!
  • Подобно състояние! Но как е хубаво при теб да вдишвам синьо-зелено...
    Браво Марги и аз ти благодаря!
  • Интересно и красиво. Замисли ме дали понякога мечтите трябва да се преследват безпрекословно... Поздрав!
  • За съжаление понякога се оказваме там където не трябва. Но се намираме рано или късно, стига да преодолеем инерцията.
    Поздрав за този стих!
  • И ако твоят кръст
    погледне към морето
    със сигурност
    ще се издигне към небето!!!
  • зеленото лекува очите! особено във високите треви!

    морето пък душата лечи
  • "Дълго бях, дето не трябва.

    (инерция го наричат...)"

    Често тъй се случва...
    Поздрав!
  • ``Само очи ми останаха... върху рана.`` !!!

  • Прекрасно Както повечето ти...замисли ме...
  • Зареди ме!
    Прегръщам те!
  • "Сега вървя, докосва ме морето,
    като преди вълнува ме морето, но никъде не искам да отида.
    Сърцето ми узря във тази малка
    страна на дъбове и на надежди
    и силните й хора, моите братя,
    ме викат с гласове, призивно-стройни...

    О, те ме чакаха като водата
    и като хляба. Нека са спокойни."

    (Традиционен символ на Деня на Св. Патриций (Патрик) е детелината, която е емблема на Ирландия. Според една от легендите Свети Патрик използвал трилистна детелина в проповедите си, за да обясни триединството на Отец, Син и Свети Дух.)

    п.п.: Където и да си, щастлива или не съвсем - цяла си, ярко зелена си, отдалеч се забелязваш! Затова те обичам! Много!
  • Я се върни където трябва и не ми казвай,че си в най-дълбокото празно!
    Ти никога не може да си там, или, ако е така, излизаш бързо!
    Прегръщам те палавнице!!!
  • знаеш...
    тревите и дивите маргарити са в душата ми...
    прекрасна поезия...липсваше ми, с обич.
  • "И ако моят кръст
    не гледа морето ми,
    (...някога ледено)
    ще стана трева,
    дето стига до него..."
    ..............
    Силен стих! Хареса ми!
  • Поздрав!
  • Преди време описах, но не в стих, какво чувствам край този бряг...
    Да се срещнем там, Вранке?
  • копнежен стих, Вранке....
    много....

    И ако моят кръст

    не гледа морето ми,

    (...някога ледено)

    ще стана трева,

    дето стига до него...


    прегръщам те!!!!
  • Тези очи върху рана...
    С обич, Марго!*
  • ДА!!!
  • Прекрасна образност!

    Обожавам да те чета, ей!!! Щастлива ме правиш!
  • Ако питаш мен - важна е къщата, дето те чака.
    С обич !!!!
  • Завладяваща, както винаги!Поздравче вранке!
  • Много интересно!
    Замисли ме!
    Поздравления!
  • Да му се не види...
    Приятно ме изненада!!!
  • А аз ви прегръщам!
  • И тук ще поблагодаря!
    Марго!*
  • "Оставането
    не подлежи на промяна.
    Че дълго не бях дето трябва.".... И аз ,и аз.... хубав стих , Марго! Поздрав и от мен!

  • И ирландското ти море (след ирландското кафе) са прелестни!
    Със загадъчен, магичен, морски вкус!
    Марги*
  • да ти се не види и тревнодъждовноморското Пиле*
  • Враната е мъдра птица, често лети зад граница, там оставя по перце...тук е нейното сърце...! С нежния поглед на делфините...! Защо ли?! Сърдечни поздрави, Марги, за хубавия стих! 6
  • Интересни са стиховете ти... Малко завоалирани, с прекрасни картини и, струва ми се, символика... Особено ме впечатли "най-дълбокото празно". Харесах твърде много.
  • Хубаво и щастливо зелено ирландско Различимо да е в палуването на тревите... Поздравления!
  • Някога... сме били... може всичко...!А зеленото лекува...!
    Страхотен стих!
  • летиш
  • Щастлива си!
  • Прииска ми се да го видя и аз/само морето, де /
    Поздравления!
  • ++++++ !

    Значи под егидата на свети Патриций!...Има я идеята за трилистинка (детелина) на св. Патриций, която идея, ако някой желае, може да я развия съвсем на кратко
  • Колко съм се разхождал по бреговете на това море ...
  • Аз си го нося Нел.Тук съм за малко.
    Благодаря ви!
  • !!!
  • !!!
  • Далече ли е?! Ирландското море? Че и на мен ми се тръгва
  • Много интересен и замислящ стих!!!

    Поздравления!!!
Предложения
: ??:??