Ирландското ми море
Да му се не види...
Дълго бях, дето не трябва.
(инерция го наричат...)
Превърнах се в най-дълбокото празно.
Тук дните ми
винаги си приличат.
И все ред не идва на различимите...
Тръгвам след спомен.
През девет земи,
през различни води,
морето ирландско ме вика.
Дървена къща ме чака сама,
в долина от детелини трилистни.
(четирилистни - нито една...)
А аз съм щастлива.
Оставането
не подлежи на промяна.
Че дълго не бях дето трябва.
Само очи ми останаха...върху рана.
Ще ме лекува зеленото.
(и на мокрото ласката).
И ако моят кръст
не гледа морето ми,
(...някога ледено)
ще стана трева,
дето стига до него...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Василева Всички права запазени
