Искам*...
От новородени,
когато на мамината гръд
за първи път пропискаме,
ние започваме да искаме!
Първо искаме
някой да ни нахрани
и да подсушава
пелените ни напикани.
После искаме внимание,
но не полагаме старание -
искаме милувка,
искаме целувка,
искаме играчка
да ни се купи,
ако ли не -
носът ни се цупи.
Искаме ли,
искаме,
за искането си
не се стискаме.
С непрестанно искане
ние порастваме,
с искане с живота
се срастваме,
с искане поумняваме
или оглупяваме,
непрестанно искайки,
остаряваме.
Още непораснали
от нас започват да искат,
свои и чужди вечно
с искане ни притискат.
Взаимно един от друг
все нещо искаме,
не получим ли желаното,
най-често с отрова се плискаме.
Едва, когато започнем
да различаваме светлината
от мрака,
започваме да искаме
някой някъде да ни чака...
Цял живот искаме - до задъхване!
Цял живот даваме - до издъхване!
*
След прочита на "Искам някой някъде да ме чака" - книга с разкази на Анна Гавалди
© Анна Попова All rights reserved.
