edelvais (Анна Попова)
119 1168
Apr 26, 2008, 11:09 AM

Искам*... 

  Poetry » Other
605 0 7
 

От новородени,

когато на мамината гръд

за първи път пропискаме,

ние започваме да искаме!

 

Първо искаме

някой да ни нахрани

и да подсушава

пелените ни напикани.

 

После искаме внимание,

но не полагаме старание -

искаме милувка,

искаме целувка,

 

искаме играчка

да ни се купи,

ако ли не -

носът ни се цупи.

 

Искаме ли,

искаме,

за искането си

не се стискаме.

 

С непрестанно искане

ние порастваме,

с искане с живота

се срастваме,

 

с искане  поумняваме

или оглупяваме,

непрестанно искайки,

остаряваме.

 

Още непораснали

от нас започват да искат,

свои и чужди вечно

с искане ни притискат.

 

Взаимно един от друг

все нещо искаме,

не получим ли желаното,

най-често с отрова се плискаме.

 

Едва, когато започнем

да различаваме светлината

от мрака,

започваме да искаме

някой някъде да ни чака...

 

Цял живот искаме - до задъхване!

Цял живот даваме - до издъхване!

 

* 

След прочита на "Искам някой някъде да ме чака" - книга с разкази на Анна Гавалди

 

 

© Анна Попова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??