Думите ти ято са в небето,
птиците повикани на юг
ще скрия самотата си с пердето
и сърцето ми довчерашен приют.
Искам днес да бъдеш себе си,
искам ти да бъдеш топлина
и най-спонтанно постопли ръцете ми,
когато няма вече светлина...
Когато искаш, аз ще бъда искрен,
но днес, май, само ще летя,
любовни рани няма да притискам,
а ще купя много суета.