May 22, 2007, 9:36 AM

Искам...

  Poetry
872 0 4
Ах, колко искам аз да те забравя,
но какво явление ще трябва да се случи, за да го направя.
Искам, когато те срещна навън, случайно,
да не мисля как обичам те безкрайно.
Искам да те подмина студена,
дори и да знам, че ужасно съм наранена.
Искам да залича сълзите си горчиви
и дори и внимание да не обърна на думите твои лъжливи.
Ах, колко мъничко сърцето ми желае!
Дали Господ ще ми помогне и болката ми той ше разгадае?
Искам аз сили да си вдъхна,
че инак май от мъка ще издъхна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...