May 22, 2007, 9:36 AM
Искам...
Ах, колко искам аз да те забравя,
но какво явление ще трябва да се случи, за да го направя.
Искам, когато те срещна навън, случайно,
да не мисля как обичам те безкрайно.
Искам да те подмина студена,
дори и да знам, че ужасно съм наранена.
Искам да залича сълзите си горчиви
и дори и внимание да не обърна на думите твои лъжливи.
Ах, колко мъничко сърцето ми желае!
Дали Господ ще ми помогне и болката ми той ше разгадае?
Искам аз сили да си вдъхна,
че инак май от мъка ще издъхна.
но какво явление ще трябва да се случи, за да го направя.
Искам, когато те срещна навън, случайно,
да не мисля как обичам те безкрайно.
Искам да те подмина студена,
дори и да знам, че ужасно съм наранена.
Искам да залича сълзите си горчиви
и дори и внимание да не обърна на думите твои лъжливи.
Ах, колко мъничко сърцето ми желае!
Дали Господ ще ми помогне и болката ми той ше разгадае?
Искам аз сили да си вдъхна,
че инак май от мъка ще издъхна.
© Веселина Костадинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Успя да въздейства щом очите ми заблестяха в сълзи за нещо свое си спомних дори..
-
нямам думи ..
-
Вече си изплакала сълзите си в това стихче. Не тъжи !
-
Тъжно, истинско, преживяно до болка...
Но и след най-тъмната нощ изгрява Слънцето, нали!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
