***
Искам да ми бъдеш ежедневие
и да ми е скучно с тебе чак,
в мислите си да не намирам спасение
и в твойте думи да търся знак.
Искам да обсебваш същността ми,
да крадеш ненаситно от мене ти,
солено да целуваш мойте рани
и от (не)фалшивия ти облик да боли.
Но не искам да изчезнеш в полумрака,
влей се жадно в мойте дни,
хвани ги с нокти, като пред атака,
мойте тъжно-налутали се бездни.
© Сирарпи Мирзоян All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
