***
Искам да ми бъдеш ежедневие
и да ми е скучно с тебе чак,
в мислите си да не намирам спасение
и в твойте думи да търся знак.
Искам да обсебваш същността ми,
да крадеш ненаситно от мене ти,
солено да целуваш мойте рани
и от (не)фалшивия ти облик да боли.
Но не искам да изчезнеш в полумрака,
влей се жадно в мойте дни,
хвани ги с нокти, като пред атака,
мойте тъжно-налутали се бездни.
© Сирарпи Мирзоян All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
