Искам да стана бяла топола
Искам да стана бяла топола.
По-близо да бъда, там, до небето.
Ледовит е декември. Полето е голо.
Нейде прикрито спи и щурчето.
Искам да дойде Пролетта, Топлината,
Априлският дъжд, Мълнията, Гърмът.
Знам, че е тъжна в тебе жената.
Сълза от роса. И Кръстопът.
Целувам и чакам изгрева сетен.
Искам и вятъра с клони да спра.
Искам да шепнем думи заветни.
До тебе да бъда, с теб да умра.
Искам да стана бяла топола.
През облак заничам тебе да зърна.
Колко ми светиш! Прекрасна и Гола...
Клони протягам да те прегърна...
© Красимир Дяков All rights reserved.
