Когато самоуверено
недостижими върхове изкачвам,
когато слънчева съм и от щастие летяща,
когато утрото с криле посрещам и изпращам,
тогава, мило мое, силно искам да те гушна.
Когато трудно
чуждата жестокост върху себе си изпитвам,
когато слаба съм и от горчивина пълзяща,
когато заедно със самотата си заспивам,
тогава, мило мое, силно искам да те гушна.
© Емили All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
