Когато самоуверено
недостижими върхове изкачвам,
когато слънчева съм и от щастие летяща,
когато утрото с криле посрещам и изпращам,
тогава, мило мое, силно искам да те гушна.
Когато трудно
чуждата жестокост върху себе си изпитвам,
когато слаба съм и от горчивина пълзяща,
когато заедно със самотата си заспивам,
тогава, мило мое, силно искам да те гушна.
© Емили All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
