Искам, искам да те има
в моя ден и в мойта нощ,
пролет, лете, есен, зима -
искам те за цял живот.
Да се будя сутрин искам
с обич, стоплена за теб,
и деня, с любов притиснала,
да погаля с две ръце.
Вечер да заспивам будна
с мисли, пращани към теб,
как във сънища прокудени
скита моето сърце.
Ако утре се разминем
и потъна в самота
и дори да си отидеш
искам да те има пак.
© Роза Василева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
