Звезди да свалям аз не искам.
Не искам за луна да знам.
На думи аз не се натискам,
а искам нещо да ти дам.
И празни думи не говоря.
Познавам твойта същина.
В сърцето място ще ти сторя -
да бъдеш моята жена.
В душата храм ще ти издигна
и в него ти ще имаш трон.
С теб до края си ще стигна
в живот, протичащ с верен тон.
© Никола Апостолов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
