Искам те, макар и за последно.
Да те прегърна, макар и на раздяла,
горещите ти устни пак да вкуся,
макар сърцето ми от болка да изгаря.
Искам те, макар така далечен,
макар жесток и отчужден до болка.
Желая те, макар да си обречен
от мен да бягаш чак до гроба.
Мой бъди поне за час,
искам те, какво да сторя?!
Ще съм твоя цяла и без глас
със целувки само аз ще ти говоря.
© Виктория All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
