Искам те
Искам те
Две сърца слети блестят.
Две ръце докоснати искрят.
Две очи изгарящи от любовна мощ,
учудена луната ме гледа всяка нощ.
Не искам тълпа от хора, не искам.
Искам никога да не те забравям.
Тебе желая неистово и моля съдбата
сърцето да огрява душата.
Мълчиш, но мълчанието е красота.
Тишината в нощта пише на листа
стихове и поеми, които те докосват.
Мълчанието ти говори, а думите омагьосват.
Липсваш ми, но не говори, мълчи,
чувствата те опияняват, ласката сочи
вълшебството е в тишината, не говори,
писаното остава и гори.
© Йонка Янкова All rights reserved.
