Искам тишина да сътворя
Искам моя тишина да сътворя,
от душата си със стон да я изтръгна,
а прозореца увиснал в тъмнина,
искам целия със нея да изпиша.
Искам моя тишина да сътворя,
да е истинска, кристална и чуплива,
недокосната от вик и от вина,
във постелята ми спяща мълчаливо.
Искам моя тишина да сътворя,
между теб и мен последната преграда,
със любовен шепот аз да я взривя,
да усетя как ранена се разпада.
И мигът уплашен нека да се спре,
да прекрачи тихата безкрайност,
да го срещнат твойте, две ръце,
с оня зов за вечна всеотдайност!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
