Животът кратък е - искра във мрака!
Мигом святкаш, сетне гаснеш в миг,
озаряваш за секунда тъмнината
и изгасваш, със сподавен вик!
Отлиташ с вопъл зъл в безкрая,
само споменът гори за теб
и постъпките, които си оставил,
осветяват пътят ти напред!
Приживе не мислиш за душата,
а тънеш във погрешна суета
и тровиш я с лъжовната позлата
на думи тежки, завист и лъжа!
И сетне, щом ти дойде края,
в последните ти мигове, уви,
една искра проблясва - зная,
но не можеш да я уловиш!
© Добри Бонов All rights reserved.