Искаш да говоря все лъжи. Да ти кажа, че в душата ми е пролет.
Да твърдя, че кръстът не тежи, да преглътна моите неволи.
Искаш да забравя низостта. Да зачеркна получените рани.
Да прегърна сляпа глупостта. Да не видя истини събрани.
Искаш престореност, сълзи. Вярно, със тях е някак си по-леко.
Всяка низост в сърцето ми горчи, а глупостта кънти в ума ми като ехо.
Няма да те лъжа. Пролетта тръгна си от всичко отвратена.
Кръстът тежи и в пустота дните минават покрай мене.