Живот ли искаш?
Взимай го -
но трябва да го носиш.
Тежка раница
на крачки от върха.
Ще издържиш ли?
Тъкмо дъх поемеш
и ето семето.
Трябва да побързаш -
засявай,
скоро всичко ще е бяла
снежна пелена.
Пази го семето,
поливай,
прекопавай,
надявай се,
моли се
за слънце,
дъжд,
добра съдба.
За живота си.
Не можеш времето
да управляваш.
Но можеш
доброто семе
в себе си
да посадиш.
Живот ли искаш?
Ще обичаш ли?
© Кирилка Пачева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
