Sep 26, 2021, 8:09 PM

Искра

  Poetry » Love
1.3K 3 8

Позволи ми след теб да заспя

и в безпаметен сън да изтлея.

Нечовешко е все да горя,

помогни ми след теб да живея.

 

Остави ме да бъда жена,

не желая да бъда жарава.

След любов и студена вълна

и без друго светът захладнява.

 

Запази си едничка искра,

пренеси я през дни и през друми.

Пожелаеш ли с теб да горя,

за секунди от нея ще лумна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдана Калъчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...