Feb 27, 2011, 12:51 PM

Искра

  Poetry
1.2K 0 6

Тези писма
сякаш пътуват през вселени...
Потапят се
за кратко в млечния път
и пристигат
сладко и блестящо ухаещи.
Красиви поляни
от мастилени цветя,
положени изящно,
радват погледа и мисълта.
И става все по-диво
нетърпението -

ято делфини,
развалящи покоя на водата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Никакви корекции по текста! Оставяш така! Да не "разваляме" доброто стихо!
  • Нежност е, ако трябва да е една дума!
  • Стихотворението ти хвърли камъче по смълчаната повърхност на душата ми. Усетих кръговете ефирно вълнение.
  • Готино като идея и реализация!
  • Да, аз също не я чувствах на място, но пък като усещане за смисъла беше най-точна хаха ще помисля за синоним.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...