Искрено от мен
Дали ще ми повярвате, но... ето -
тревата стъпкана превърнах в друм,
по който Любовта със сила да поеме,
но чакайки, сърцето се строши...
И никой не поиска да го утеши!
Потърсих свят, по-близък и от вятъра,
на бриза свеж от нежната милувка.
Споделях с вас и радостта, и вярата,
а мъката си... в дълбокото прикрих.
Но пак ще върна слънцето във стих!
О, Любовта ли? Аз знам, че тя е някъде.
Усещам я, тъй близо е до мен.
Повярвах в нея - с топлина в сърцето
аз пак я имам в делника студен...
Не беше безразличие, а плен!
Във тъмни кътчета аз няма да я пусна -
от мрачни тайни да не се вгорчи.
Ще бъде сладка тръпка за живота ми -
без маска ще изгрее на моето лице!
Че няма две лица в едно сърце!
© Петя Кръстева All rights reserved.
