Искрица топлина
Понякога усещам любовта ти -
като топъл юлски ден
пареща така в сърцето,
весело проникваща във мен.
Понякога тя бурна е -
оставяща в душата ми следи,
като приливна вълна
от бистри и студени сълзи.
Понякога чувствам я така далечна,
сякаш от мен на сто лета,
тогава ме обзема страх и ужас,
че не си до мен сега.
Понякога докосвам твоите ръце студени,
от тях не идва вече топлина,
а устните ти червени
сякаш целуват друг в нощта.
Не искам да усещам зима -
на твоето, на моето лице,
вярвам, че искрица има,
която ще разпали отново твоето сърце!
© Ванс All rights reserved.
