Днес ще ти говоря само за любов,
намерила пътечка към душата ми.
Една искрица – летен дъх,
докоснала копнежно сетивата.
Красива струйка лунна светлина,
проблеснала през тъмни ми нощи.
И доверчиво свила си гнездо
в сребристите покои на сърцето.
И всеки път, щом залезът се озари
и алено прошари синевата,
искрица топлина (нали си ти?)
въвлича ме в прекрасните си тайнства.
© Дочка Г All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
