Jan 15, 2018, 12:32 AM

Искрица топлина

  Poetry » Love
855 7 12

Днес ще ти говоря само за любов,

намерила пътечка към душата ми.

Една искрица – летен дъх,

докоснала копнежно сетивата.

 

Красива струйка лунна светлина,

проблеснала през тъмни ми нощи.

И доверчиво свила си гнездо

в сребристите покои на сърцето.

 

И всеки път, щом залезът се озари

и алено прошари синевата,

искрица топлина (нали си ти?)

въвлича ме в прекрасните си тайнства.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Г All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много нежен стих, Доче! Поздравявам те!
  • Хари и Василка,безкрайно Ви благодаря за вниманието и милите отзиви.Нежна вечер, приятели!
  • Харесах! Поздрави!
  • Много нежно,завладяващо!Поздравление,Дочка!
  • Маргарита, Георги, Владислав,Стойчо,Пепи,Многоцветна,Нина, Ренета,благодаря Ви за вниманието,уважението и красивите помисли.С най - добри пожелания към Вас за успешна седмица и нови творчески успехи! Сърдечни благодарности и на всички приятели, които поставиха стихотворението ми в Любими!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...