15.01.2018 г., 0:32

Искрица топлина

854 7 12

Днес ще ти говоря само за любов,

намерила пътечка към душата ми.

Една искрица – летен дъх,

докоснала копнежно сетивата.

 

Красива струйка лунна светлина,

проблеснала през тъмни ми нощи.

И доверчиво свила си гнездо

в сребристите покои на сърцето.

 

И всеки път, щом залезът се озари

и алено прошари синевата,

искрица топлина (нали си ти?)

въвлича ме в прекрасните си тайнства.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Г Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много нежен стих, Доче! Поздравявам те!
  • Хари и Василка,безкрайно Ви благодаря за вниманието и милите отзиви.Нежна вечер, приятели!
  • Харесах! Поздрави!
  • Много нежно,завладяващо!Поздравление,Дочка!
  • Маргарита, Георги, Владислав,Стойчо,Пепи,Многоцветна,Нина, Ренета,благодаря Ви за вниманието,уважението и красивите помисли.С най - добри пожелания към Вас за успешна седмица и нови творчески успехи! Сърдечни благодарности и на всички приятели, които поставиха стихотворението ми в Любими!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...