Jun 7, 2012, 10:12 AM

Истина

  Poetry » Other
604 0 1

Истина

 

Това вечно движение в кръговрат

се втурва като хала в кръвта ми.

Докато открия в ден единствен миг

тревожната близост на тази магия.

 

Цялата галактика ще ме приеме

такава, каквато съм - горда, уморена.

Защото имам много сметки да уреждам,

дори с нея приятелка да стана.

 

Зная че така ще бъде!

Дори в това движение велико

пак ще продължи моята

мисъл без начало.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...