Истина
Животът между пръстите изтича.
Угасва като слънчев лъч!
И в миг от него,
старостта пристига...
-Макар че млад все още си!
Притиснат си от времето забързано...
Притиснат си от хиляди неща.
И докато опомниш се във времето;
При теб дошла е старостта.
-Тогава питаш се, какво си сторил?
Какво от себе си си дал?
Какво за другите
добро направил?
Какво полезно си създал?...
Ти виждаш времето лети!
Тогава се усещаш,
че живееш в клетка.
И там във нея са
и твойте мечти!!!
Живеем в време тъй заспало...
Но бързо то минава,
то лети...!
И пак стоиш си в свойта клетка.
И чакаш някой друг
да те спаси.
Животът между пръстите изтича!
Не го изпускай,
чуваш ли...!
© Ангел All rights reserved.
