Jun 6, 2015, 8:38 PM

Истина 

  Poetry » Phylosophy
357 0 3

Удивих се, от себе си се удивих...

Защото плаках със сълзи горчиви,

защото истински сълзи пролях -

за нашите тегоби живи...

 

Удивих се, защото си простих?

Простих си греховете свои...

Макар че сам на себе си простих,

направих го със чиста съвест.

 

Затуй ви моля аз и вие ми простете.

И не защото имам нужда от това.

Но да може... За себе си да разберете!

Че всичко в този свят е грешно,

но и в безгрешното то пак живее.

И всичкото това, то трябва да се

 изживее!!!

© Ангел All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Радвам се че коментирахте и споделихте стиха ми.А младоста ви ми прави голям жест затова че ме разбрахте Пепи!Калояне !
    Калояне няма нищо по различно от това да пишеш любовна или каквато да е друга.Пиши от сърце и ще се получи.До нови
  • "Защото плаках със сълзи горчиви,
    защото истински сълзи пролях -
    за нашите тегоби живи..."

    Поздравления, Ачо! Ще си позволя да кажа, че си професионалист на философски теми... Бих искал и аз да се насоча към тази тематика, но нямам много информация за нейното правилно писане... Ако може да ми дадеш някой съвет на пощата, ще ти бъда благодарен! 6 от мен!
  • Прав си Ачо, живота трябва да се живее, колкото и да е труден. Поздравления за стихотворението, продължавай в същия дух!
Random works
: ??:??