Oct 20, 2009, 11:34 AM

Истина

  Poetry
915 0 7

Ето, приятел, вземи от сърцето ми.
Просто така... Затова, че ме чу.
Има от слънце, море, от небето ни,
има от пролетен звън на капчук.

Ето, приятел, давам ръката си,
ти нужда си имал, ето - хвани.
Ето, приятел, аз давам душата си
и, ако си мръсен, се изкъпи.

Ето, приятел, давам леглото си,
водата си давам. Да си простим.
И хляба си давам, давам си ризата,
а после и нищото ще разделим.

Накрая, приятелю, давам ти истина,
от слънце изваяна и от кал.
Преди на някого да кажеш "искам",
кажи - но честно - и какво си дал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бисер Бойчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...