Истина е – знам!
Часовникът прекрачи през секундите.
Дванайсет удара – камбанен звън!
Из въздуха напевно се разнесе,
и като гръм отекна : „Христос Воскресе!
Истина е – знам!
Светулка е душата ми и в нея се възнесе
най - светлия и чист божествен плам
и просия сърцето ми – надежда,вяра,
обич то пренесе по тялото ми
по пътечките от вени за утрешния ден.
Смирена съм! Човек, наричам се!
Зова високо Бога - той е с мен!
Намирам го в частиците из вятъра,
из шепота на росната от падналия дъжд трева,
и в тази нощ - безлунно-облачна,но свята,
той опростил е греховете на света.
© И.К. All rights reserved.
Според думите ти се замислих и ми стана интересно защо на човек уж като му се забрани нещо все иска да го направи , а като става въпрос за вяра, не по църковните канони, а онази човешката, чистата - без образ и подобие ,също като Бог, все не ни се занимава...
